Храм-паметникът „Рождество Христово“ край Шипка

На южния склон на Стара планина, над град Шипка, позлатените куполи на храм-паметника „Рождество Христово“ се виждат отдалеч. Църквата е издигната в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., и е част от Шипченския манастир. За мнозина тя е първата спирка по пътя към връх Шипка.

Как се ражда идеята

Инициативата за храма идва от руския дипломат граф Николай Игнатиев и от Олга Скобелева, майката на генерал Михаил Скобелев. Строежът е платен с дарения, събрани в Русия, а земята дават жителите на Шипка. Работата започва през 1885 г. и продължава седемнадесет години: храмът е завършен през 1902 г. и още същата година е изписан.

До 1934 г. манастирът е собственост на Руската православна църква. Тогава съветското правителство го предава на България. През 1970 г. храмът е обявен за паметник на архитектурата и културата.

Архитектурата

Храмът е построен по руски образец. Той е кръстокуполен, с правоъгълен наос и три апсиди. Над централния купол и по-малките около него блестят позлатени луковични кубета с кръстове, а фасадата е многоцветна, с богата украса около прозорците и по корнизите. Това рядко за българските земи съчетание от цветове и злато прави сградата лесно разпознаваема.

Камбанарията е отделена от църквата, на запад от нея, и е висока 53 м. В нея има 17 камбани.

Паметникът вътре

В храма и във външните галерии са поставени 34 мраморни плочи. Върху тях са изписани имената на загиналите офицери, войници и опълченци. Така църквата е едновременно място за молитва и мемориал на войната.

Вътрешността е изписана още през 1902 г.

Посещение

Храмът е на края на град Шипка, на около 13 км от Казанлък. По маршрута в OpenStreetMap пътят с кола от Казанлък до храма е около 14 км, или около четвърт час. Входът е свободен. Работното време е различно през летния и зимния сезон: проверете го в описанието на Министерството на туризма или на място.

Храмът е действащ, затова се влиза с подходящо облекло, без шум, и се спазва редът по време на служба. Храмовият празник е на 25 декември, Рождество Христово.

Нагоре към връх Шипка

От храма шосето се изкачва към прохода. Според OpenStreetMap до връх Шипка с кола са около 13 км, или около 20 минути. На върха, на 1326 м надморска височина, е Паметникът на свободата: висок 31,5 м, открит на 26 август 1934 г. и построен с дарения от цяла България. Той е част от Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който стопанисва общо 26 паметника в района. До паметника се стига по 890 стъпала.

Тракийските гробници край Шипка

Шипка е в сърцето на Долината на розите и тракийските царе, а две от най-известните тракийски находища са съвсем близо до града.

Голямата Косматка. На около 1 км от Шипка, по пътя от Казанлък към Габрово, е могилата, в която през 2004 г. е открита гробницата на тракийския цар Севт III. Тя е построена през втората половина на V век пр. Хр., а погребението е от началото на III век пр. Хр. Погребалната камера е изсечена от два монолитни блока, единият от които тежи над 60 т. Сред находките са златен венец, златен киликс, наколенници, шлем и бронзова глава от статуя на владетеля. Те се показват в Историческия музей „Искра“ в Казанлък.

Могилата Оструша. Тя е край Шипка и е проучена през 1993 г. Комплексът има шест помещения, а гробната камера е издълбана от един гранитен монолит. На тавана ѝ са запазени стенописи, някои с позлата, сред които малък женски портрет от средата на IV век пр. Хр.

В самия Казанлък са Казанлъшката тракийска гробница и Музеят на розата. Повече за храмовете и паметниците от това време ще намерите в раздел Забележителности, например за храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, построен също в памет на Освобождението. За Северозападна България вижте Белоградчишките скали.