Шипка и Казанлък: Долината на розите и тракийските царе

Казанлъшката котловина между Стара планина и Средна гора събира на двадесетина километра три пласта от историята на България: гробниците на тракийските владетели, розовите полета и бойните места от Руско-турската война от 1877–1878 г. Маршрутът е за уикенд от София, но може да се мине и за един дълъг ден.

Разстояния и време за път

По картата на OpenStreetMap има два пътя от София до Казанлък. Северният минава през Карлово по път I-6 под Стара планина: около 194 км и около три часа. Южният е по магистрала „Тракия“ и после на север през Стара Загора: около 234 км, също около три часа, но с повече магистрала.

От Казанлък до село Шипка са около 14 км, а до връх Шипка около 28 км и около 40 минути път с кола. Ако продължите на север, от върха до Габрово са още около 24 км.

Казанлък: тракийските гробници

Казанлъшката тракийска гробница е открита случайно през 1944 г. в североизточната част на града и е от ранноелинистическата епоха, края на IV – началото на III век пр.Хр. През 1979 г. е вписана в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Гробницата има преддверие, тесен коридор и кръгла камера с куполен свод. Стенописите в коридора и купола са сред най-добре запазените произведения на античната живопис от това време: битка между две войски, погребално угощение, мъж и жена край масичка с плодове, а около тях прислужници с дарове.

Оригиналът е на специален режим на опазване, затова посетителите разглеждат главно копието до него в парка Тюлбето. То е в мащаб 1:1 и показва архитектурата, находките и стенописите.

На около 12 км път от центъра, на километър южно от град Шипка, е могилата Голямата Косматка. Гробницата в нея е открита през 2004 г. и е свързана с одриския цар Севт III. Находките от нея, сред тях златен венец, златна чаша, шлем и бронзовата глава на статуята на владетеля, са в Историческия музей „Искра“ в Казанлък. Гробницата е част от т.нар. Долина на тракийските владетели заедно с Казанлъшката гробница и още няколко могили в района.

Казанлък: розата

Музеят на розата е част от музея „Искра“ и е единственият в света, посветен на маслодайната роза. В него са събрани над 15 000 предмета: снимки, документи, инструменти, съдове за розово масло и розова вода, възстановен склад за роза и първата лаборатория за изпитване на розово масло от 1912 г.

Розата се бере през май, рано сутрин, докато цветът е още в роса. Празникът на розата се провежда за пръв път през 1903 г. и по традиция е в първия уикенд на юни, с розобер, демонстрации на дестилация, фолклорен фестивал и шествие.

Шипка: храмът и върхът

В края на град Шипка, на около 13 км от Казанлък, е храм-паметникът „Рождество Христово“. Строежът му започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. По стените на олтара и в галериите има 34 мраморни плочи с имената на загиналите офицери и опълченци от боевете за прохода. Камбанарията е висока 53 м и има 17 камбани. Храмът е действащ манастир, влизането е свободно.

Пътят нагоре води до връх Шипка (1326 м) и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. В парка има 26 паметника, възстановени позиции, батареи и землянки на защитниците на прохода. Паметникът на свободата е висок 31,5 м, открит е на 26 август 1934 г. и е построен с дарения от цялата страна. Към него водят 890 стъпала. На входа стои бронзов лъв, а вътре, на седем етажа, е музейна експозиция за боевете, с копие на Самарското знаме. От горната площадка се вижда цялата долина.

Розите, есента и зимата

Най-доброто време е от края на май до началото на юни, когато розите цъфтят и е Празникът на розата. Есента е по-тиха, с цветна гора по склоновете на Балкана. През зимата пътят през прохода Шипка може да е заснежен или временно затворен, затова проверете условията преди тръгване.

Казанлък и Шипка са в Южна централна България. Ако сте тръгнали от София, на връщане може да се отбиете в Етъра край Габрово, а за паметниците в столицата вижте маршрута по храмовете на София.