Националният исторически музей в Бояна: какво да видите в най-големия музей на България

Националният исторически музей (НИМ) е мястото, където за един ден можете да минете през цялата история на българските земи: от първите земеделци през тракийското злато и средновековното царство до Възраждането и народните носии. Музеят е в квартал Бояна, в подножието на Витоша, и пази оригинала на Панагюрското златно съкровище. Ето как е устроен и какво да не пропуснете.

Как се стига до музея в Бояна

Музеят не е в центъра на София, а в южния квартал Бояна, в сградата „Дом № 1“ на комплекса „Бояна“. Сградата е предоставена на музея с решение на Министерския съвет от 15 април 1998 г. и е със застроена площ 3300 кв. м. Новата експозиция там е открита на 29 юни 2000 г.

Най-удобно е с кола или такси. Сградата е в подножието на Витоша, така че посещението лесно се съчетава с разходка в планината. В същия квартал е и Боянската църква, за която пишем по-долу.

Кратка история

НИМ е създаден с разпореждане на Министерския съвет от 5 май 1973 г. със задачата да издирва, събира, проучва и показва паметниците на цялата история на българския народ. Първите му служители работят в малка стая в сградата на градската библиотека, а първата изложба, „Праисторическо изкуство в българските земи“, е открита на 5 май 1975 г.

От 1978 до 1983 г. музеят е в сградата на бившето руско посолство в центъра на София, а след това се мести в Съдебната палата. Там на 2 март 1984 г. е открита първата голяма постоянна експозиция, посветена на 1300 години от основаването на българската държава. От 2000 г. музеят е в Бояна.

По данни на самия музей фондовете му наброяват около 650 000 културни ценности. В експозицията се показва само малка част от тях, затова голяма роля имат временните изложби.

Залите на постоянната експозиция

Постоянната експозиция следва хронологията:

• Зала 1: българските земи от началото на VI до края на II хилядолетие пр. Хр. (праистория);
• Зала „Ранна желязна епоха“: от XI до средата на VI в. пр. Хр.;
• Зала 2: българските земи от V в. пр. Хр. до III в. (Античност, траките);
• Зала „Късна античност“: политическите, стопанските и религиозните промени в края на Античността;
• Зала 3: българската държава през Средновековието, VII–XIV в.;
• Зала 4: българските земи под османска власт, XV–XIX в., с идеите и събитията на Възраждането;
• Зала „Дарение Боян Радев“: личната сбирка на двукратния олимпийски шампион по класическа борба;
• Зала „Етнография“: народна култура, календарни празници и носии от края на XIX и началото на XX в.

Ако разполагате с малко време, започнете със зала 2 и с тракийското злато, после минете през средновековната зала 3. Залите понякога се затварят за подреждане на изложби, затова преди посещение погледнете новините на музея.

Тракийското злато и Панагюрското съкровище

Най-голямото име в колекцията е Панагюрското златно съкровище: девет съда от 23-каратово злато с общо тегло над 6 кг, открити край Панагюрище през 1949 г. Според Регионалния археологически музей в Пловдив, в чийто фонд е заведено съкровището, оригиналът се съхранява в НИМ. Всяка година за няколко седмици той гостува в залата трезор на музея в Панагюрище, а често пътува и за изложби в чужбина.

Подробно за деветте съда, сцените по тях и кога оригиналът напуска София четете в статиите ни за Панагюрското съкровище и за залата трезор в Панагюрище.

Филиалите: Боянската църква, Земенският манастир и „Радецки“

НИМ стопанисва и няколко обекта извън основната сграда:

• Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в квартал Бояна. Църквата е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и е известна със стенописите си. За посещение може да се направи резервация, условията са на страницата на църквата.
• Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ край Земен, Пернишко.
• Националният музей „Параход Радецки“.

И за трите обекта музеят предлага виртуални разходки на сайта си, полезни за подготовка преди пътуването.

Билети и работно време

Цените и работното време се променят, затова ги проверете на страницата „Цени и работно време“ преди да тръгнете. Там са и дните с безплатен вход, а за групи и беседи има отделна форма „Заяви посещение“.

Ако правите ден в София, НИМ и Боянската църква се съчетават добре с храмовете в центъра, например храм-паметника „Св. Александър Невски“. За още идеи в столицата и околностите вижте Югозападна България.