Етъра край Габрово: етнографският музей на открито с работещи воденици и занаятчийска чаршия

Етъра е място, където водата още върти воденичните камъни, тепавицата бие вълнения плат, а в работилниците на чаршията майстори работят пред очите ви. Официалното име е Регионален етнографски музей на открито „Етър“, а самият музей се представя като единствения етнографски музей на открито в България. Намира се в Габрово, в гориста долина на Предбалкана.

Какво представлява музеят

Етъра показва бита, занаятите и техниката на балканджиите, една от седемте етнографски групи в България, от времето на Възраждането. Музеят пази както сгради и съоръжения, така и движими ценности, а голяма част от тях не са просто изложени: те работят.

Музеят е открит на 7 септември 1964 г. Негов създател и пръв директор е Лазар Донков. Министерството на туризма описва Етъра като най-големия музей на открито в страната и като сърцето на живите занаяти в Габрово, който е творчески град на ЮНЕСКО в категория „Занаяти и народно изкуство“.

Водните съоръжения

Водните съоръжения са най-старата част на музея и най-интересното за деца и възрастни. Те са десет и според музея всички работят:

• Воденица караджейка от 1780 г., най-старият обект в музея. Името идва от турската дума за „черен“, защото брашното се мели заедно с триците и е тъмно. Възстановена е и пусната в действие за откриването на 7 септември 1964 г.
• Воденица долапкиня. Колелото ѝ (долап) се върти от тежестта на водата в кофичките и чрез дървено предаване движи камъните. Пресъздадена е през 1966 г. с оригиналните механизми на воденица от Делирджеци.
• Тепавица от средата на XIX в. от село Етъра, възстановена за откриването на музея. В нея вълнените платове се валят от 2 до 14 часа.
• Две валявици: едната е намерена на място и е възстановена за откриването на музея, другата е копие на валявица от Стоките, Севлиевско. В тях се валят домашно тъкани вълнени тъкани, а от 30-те години на XIX в. и се перат черги и одеяла.
• Бичкиджийница, водна дъскорезница, пресъздадена през 1966 г.
• Гайтанджийска одая с чаркове за плетене на вълнен гайтан, пренесена в музея през 1964 г.
• Два струга за дървени съдове: бъклици, гаванки, танури и солници.
• Точило за ножове, брадви и тесли.

Занаятчийската чаршия

Чаршията пресъздава главна улица на възрожденски град: къщи, работилници, дюкяни, кафене и фурна. Къщите са копия на сгради от Габровския край, строени главно между 1850 и 1880 г., а самите копия са изградени между 1967 и 1976 г. Теренът е бил свлачищен и с подпочвени води, затова строителите са изградили подпорни стени, дренажи и централен канал.

В чаршията има 16 занаятчийски работилници. Сред занаятите, които можете да видите, са медникарство, грънчарство, дърворезба, изработка на музикални инструменти, иконопис, ковачество, хлопкарство, куюмджийство (златарство), мутафчийство, кожарство, производство на шарлан и шекерджийство.

Как да стигнете

Етъра е в Габрово, на 211 км от София. Сам Габрово е в географския център на страната: на 150 км от Пловдив и Русе. До музея стигат градски автобуси по линии 1, 7 и 10. Пред главния вход има паркинг за около 20 коли и 6 автобуса, а наблизо има още места.

Работното време и цените се променят, а билетите са различни за индивидуални посетители, семейства, групи и творчески работилници. Актуалните условия вижте на страницата „Работно време и цени“ на музея. Ако искате да научите някой занаят, разгледайте и програмите за преживявания и работилници на сайта.

Какво да съчетаете с Етъра

В Габрово си струва да видите Музея на хумора и сатирата и Соколския манастир, а за разходка в планината е най-голямата старопланинска поляна Узана, на около 25 км югозападно от града. Етъра лесно се съчетава и с Велико Търново и Арбанаси: всички те са описани в нашия пътеводител за Северна централна България.

Ако продължавате на юг през Шипченския проход, спрете при храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка. А ако ви е интересна народната носия, вижте и залата „Етнография“ в Националния исторически музей.