Железопътната гара Варна: сградата с часовниковата кула

Повечето гари са място, през което се минава набързо. Гарата във Варна е изключение: червената ѝ сграда с високата часовникова кула е сред архитектурните символи на морската столица и първото, което вижда всеки, пристигнал с влак. Общинският туристически сайт я включва в обзора си на архитектурата на града.

Варна и железницата

Варна е крайна точка на първата железопътна линия по българските земи, Русе–Варна, открита през 1866 г., още по време на османската власт. Линията свързва Дунав с Черно море. Първата гарова сграда във Варна е построена за нея, а в началото на XX век градът решава да издигне нова, по-голяма гара.

Строежът на сградата

Днешната сграда е строена между 1907 и 1925 г. по проект на архитектите Маричков и Костов. Строежът продължава почти две десетилетия, в които попадат Балканските войни и Първата световна война. Сградата е завършена през 1925 г.

Тя е от поколението обществени сгради, с които младата българска държава в началото на XX век променя облика на градовете си: представителни, симетрични, с подчертан вход и кула, която се вижда отдалеч.

Гарата сред сградите на своето време

Гарата е част от голямата строителна вълна, с която Варна се променя в първите десетилетия на XX век. Общинският туристически сайт посочва редица сгради от същото време. Гранд хотел „Лондон“ на архитект Дабко Дабков е открит през 1912 г., а хотел „Мусала“ на същия автор е от 1927 г. Драматичният театър „Стоян Бъчваров“ е строен между 1912 и 1932 г., а сградата на днешния Икономически университет между 1911 и 1914 г., и двете по проект на архитект Никола Лазаров. По-стара е сградата на Археологическия музей, строена в 1892–1898 г. за девическа гимназия.

От 2020 г. Варна поддържа онлайн регистър на недвижимото си културно наследство, в който са събрани снимки, документи и карти на историческите сгради.

Как изглежда днес

Фасадата е облицована в червено, с бели корнизи, рамки на прозорците и декоративни елементи. Двуетажното главно тяло е дълго и симетрично, а над единия му край се издига висока квадратна кула с часовник и малко куполче на върха. Прозорците на горния етаж са високи и сводести, а покривът е от червени керемиди.

Кулата е най-високата част на сградата и служи за ориентир, когато търсите гарата откъм центъра.

Гарата като транспортен възел

Гара Варна е крайна спирка за влаковете от вътрешността на страната. Оттук се пътува за София и за други градове. Каси за билети, справки и продажба на международни билети работят в сградата. Часовете им и актуалното разписание вижте на сайта на БДЖ: в списъка на гарите и в разписанието. Не разчитайте на стари разписания, тъй като влаковете се променят по сезони.

Пеша от гарата до центъра

Гарата е в южната част на центъра, близо до морето и пристанището, и е удобна начална точка за разходка из Варна без кола.

• Катедралата „Успение Богородично“. По пешеходния маршрут в OpenStreetMap до катедралата има около 900 м, или около 12 минути. От нея започва централната пешеходна зона към Морската градина.
• Римските терми. Останките на най-големите обществени бани в балканските провинции на Римската империя заемат над 7000 кв. м в старата крайморска част на града. Те напомнят, че Варна е наследник на древногръцката колония Одесос, основана около 570 г. пр. Хр., а надписът за римския му акведукт е от времето на император Антонин Пий (138–161 г.). Работното време и цените им вижте на страницата на общинския туристически сайт.
• Морската градина. Входът ѝ е в края на централната пешеходна зона, на няколко крачки от морето.

Варна е добра база и за пътуване по Черноморието: на юг е Несебър с църквата „Христос Пантократор“. Другите забележителности от цялата страна ще намерите в раздел Забележителности.